озахаряване
[ozaxaˈrʲavanɛ]
озахаряване значение:
Какво е озахаряване? Биохимичен процес на разграждане на полизахариди (като нишесте) до прости захари под действието на ензими или киселини.
1. (химия/биология) Биохимичен процес на разграждане на полизахариди (като нишесте) до прости захари под действието на ензими или киселини.
2. (кулинария) Покриване или пропиване на плодове или други продукти със захарен сироп; кристализиране на мед.
- Ударение
- озахаря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-за-ха-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- озахарявания
Примери за използване на озахаряване
(химия/биология)
- При производството на бира озахаряването на малца е ключов етап.
- Ензимното озахаряване е по-ефективно при определена температура.
(кулинария)
- С времето истинският мед подлежи на озахаряване.
- Озахаряването на плодовете ги запазва за по-дълго време.
Синоними на озахаряване
Как се пише озахаряване
Грешни изписвания: озахарявъне, озахареване, узахаряване, озъхаряване, озахъряване
Правописът следва гласната я от основата на глагола озахарявам. Думата завършва на -не, което е стандартното окончание за отглаголни съществителни имена.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:захаръ
От корена 'захар', навлязъл през гръцки (sákcharon) от санскрит (śárkarā), с българска морфология за образуване на глагол и отглаголно съществително.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ензимно озахаряване
- озахаряване на меда
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
