Dumite-BG – онлайн речник за българския език

окаиша

[oˈkaiʃɐ]

окаиша значение:

Какво е окаиша? Да сложа каиш (ремък) на нещо или някого; да вържа с каиш.

1. (пряко) Да сложа каиш (ремък) на нещо или някого; да вържа с каиш.
2. (преносно) Да поставя някого в тежка зависимост, да го подчиня или натоваря с непосилни задължения/дългове (жаргон).
Ударение
окаѝша
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-ка-и-ша
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
окаишвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на окаиша

(пряко)
  • Стопанинът успя да окаиша кучето преди да избяга.
(преносно)
  • Банката го окаиша с този неизгоден кредит за години напред.

Антоними на окаиша

Как се пише окаиша

Грешни изписвания: укаиша, окаишъ, окъиша, окайша
Пише се с 'о' (представка) и 'и' (корен от каиш). Окончанието за 1 л. ед.ч. е 'а' или 'я', в случая 'а' след 'ш'.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:kayış
Произлиза от съществителното 'каиш' (ремък), заето от турски език, с добавена българска глаголна морфология (представка о-).

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.