окайване
[oˈkajvɐnɛ]
окайване значение:
Какво е окайване? Действието на това да се окайва някого; изразяване на силно съжаление, скръб или оплакване на нечия тежка съдба.
1. (пряко) Действието на това да се окайва някого; изразяване на силно съжаление, скръб или оплакване на нечия тежка съдба.
- Ударение
- ока̀йване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-кай-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- окайвания
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на окайване
(пряко)
- Окайването на собствената съдба няма да помогне за решаването на проблемите.
- Чуваше се само тихото окайване на стариците.
Синоними на окайване
Антоними на окайване
Как се пише окайване
Грешни изписвания: укайване, окаиване, окъйване, окайвъне
Думата се пише с о в началото, тъй като е производна от глагола окайвам. Съдържа йотна гласна, която се записва с й пред съгласна.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:окаꙗти
Произлиза от глагола 'окайвам'. Коренът е свързан със старобългарското 'каꙗти сѧ' (кая се) и възклицанието 'о!', изразяващо съжаление или мъка за нечия участ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- горчиво окайване
- постоянно окайване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
