окаменяване
[okɐmɛnˈjavɐnɛ]
окаменяване значение:
Какво е окаменяване? Процес на фосилизация, при който органичните вещества в животински или растителни останки се заменят с минерали, превръщайки се в камък.
1. (геология, палеонтология) Процес на фосилизация, при който органичните вещества в животински или растителни останки се заменят с минерали, превръщайки се в камък.
2. (преносно) Състояние на пълна неподвижност или липса на реакция вследствие на силен страх, ужас или изненада.
- Ударение
- окаменя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ка-ме-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- окаменявания
Примери за използване на окаменяване
(геология, палеонтология)
- В този район се наблюдават процеси на естествено окаменяване на дърветата.
- Музеят показва етапите на окаменяване на морските организми.
(преносно)
- При вида на опасността настъпи моментно окаменяване на цялото ѝ тяло.
Синоними на окаменяване
Как се пише окаменяване
Грешни изписвания: укаменяване, окаменяване, окъменяване, окаменявъне
Думата се пише с о в началото и с я (променливо я) пред мека сричка. Коренът е камен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:камы
От съществителното 'камен' (камък) + глаголна наставка. Означава процес на превръщане в камък.
Употреба
Чести словосъчетания:
- окаменяване от страх
- процес на окаменяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
