окарикатуря
[okɐrikɐˈturʲɐ]
- Ударение
- окарикату̀ря
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-ка-ри-ка-ту-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- окарикатуря се
- Видова двойка
- окарикатурявам
Как се пише окарикатуря
Грешни изписвания: укарикатуря, окарикатурявам (несв. вид), окърикатуря, окарйкатуря, окарикътуря, окарикаторя
Представката е о-. Думата следва правописа на съществителното карикатура.
Етимология
Произход:Френски / Италиански
Оригинална дума:caricature / caricatura
Заемка чрез съществителното 'карикатура', произлизащо от италианското 'caricare' (товаря, преувеличавам). Българската глаголна форма се образува с представка 'о-' и наставка '-я'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- окарикатуря образа
- окарикатуря действителността
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
