Dumite-BG – онлайн речник за българския език

окачалка

[okɐˈt͡ʃaɫkɐ]

окачалка значение:

Какво е окачалка? Приспособление (кукичка, стойка, рафт с куки) за закачане на дрехи, шапки и други предмети.

1. (бит) Приспособление (кукичка, стойка, рафт с куки) за закачане на дрехи, шапки и други предмети.
Ударение
окач'алка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ка-чал-ка
Род
женски
Мн. число
окачалки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на окачалка

(бит)
  • Оставих палтото си на окачалката в коридора.
  • Дървената окачалка се счупи под тежестта на якетата.

Синоними на окачалка

Как се пише окачалка

Грешни изписвания: укачалка, закачалка (синоним, но често се бъркат като форми), окъчалка, окачълка
Думата започва с о- (представка) и се пише с а в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:окачвам
От глагола 'окачвам' + суфикс за оръдие/уред '-лка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • стенна окачалка
  • окачалка за дрехи

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.