окачане
[oˈkat͡ʃɐnɛ]
окачане значение:
Какво е окачане? Действието по поставяне на предмет да виси на нещо (кука, гвоздей, въже).
1. (пряко) Действието по поставяне на предмет да виси на нещо (кука, гвоздей, въже).
- Ударение
- ока̀чане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ка-ча-не
- Род
- среден
- Мн. число
- окачания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на окачане
(пряко)
- Окачането на картините в галерията изискваше прецизно измерване.
Антоними на окачане
Как се пише окачане
Грешни изписвания: укачане, окъчане, окачъне
Пише се с 'о' (представка 'о-'). Въпреки че формата окачване (от глагола 'окачвам') е по-често срещана в книжовния език, окачане (от 'окачам') също е морфологично правилна.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:кача
Произлиза от глагола 'окачам' (вариант на 'окачвам'). Коренът 'кач-' е с несигурна етимология, вероятно свързан с диалектни форми за кука или издигане.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
