окаяник
[oˈkajanik]
окаяник значение:
Какво е окаяник? Човек, който се намира в много тежко, окаяно положение; нещастник, бедник.
1. (пряко) Човек, който се намира в много тежко, окаяно положение; нещастник, бедник.
- Ударение
- ока̀яник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ка-я-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- окаяници
Примери за използване на окаяник
(пряко)
- Старият окаяник просеше на ъгъла.
- Какъв си ми окаяник, цял ден се оплакваш!
Как се пише окаяник
Грешни изписвания: укаяник, окаеник, окъяник, окаянйк
Пише се с о (представка) и я (променливо я) в корена.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:окаꙗнъ
От прилагателното 'окаян' (нещастен, грешен) + суфикс '-ик' за лице. Коренът е свързан с глагола 'кая се' (разкайвам се).
Употреба
Чести словосъчетания:
- беден окаяник
- пълен окаяник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
