Dumite-BG – онлайн речник за българския език

окаяница

[oˈkajənit͡sɐ]
Ударение
ока̀яница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ка-я-ни-ца
Род
женски
Мн. число
окаяници
Докладвай грешка в описанието

Как се пише окаяница

Грешни изписвания: укаяница, окъяница, окаянйца
Образувана от 'окаян', пише се с 'о' в началото и 'я' в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:окаян
Субстантивирано прилагателно 'окаяна' + наставка '-ица'. Коренът е свързан със старобългарския глагол за разкаяние/жал.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.