окончаване
[okonˈt͡ʃavɐnɛ]
окончаване значение:
Какво е окончаване? Процесът на слагане на край, завършване на някакво действие или събитие.
1. (книжовно/административно) Процесът на слагане на край, завършване на някакво действие или събитие.
- Ударение
- оконча̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-кон-ча-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- окончавания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на окончаване
(книжовно/административно)
- Окончаването на преговорите се очаква да бъде следващата седмица.
- Това събитие маркира окончаването на един дълъг исторически период.
Синоними на окончаване
Антоними на окончаване
Как се пише окончаване
Грешни изписвания: укончаване, окунчаване, окончъване, окончавъне
Пише се с 'о' в началото (представка) и 'о' в корена (кон).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:конец
От корена 'конец' (край). Сродно с руското 'окончание'. В съвременния български език се среща по-рядко от синонимите си, като се предпочитат форми като 'приключване'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
