окончателен
[okonˈtʃatɛlɛn]
окончателен значение:
Какво е окончателен? Който слага край на нещо, след който не следва нищо друго; последен, завършващ.
1. (общо) Който слага край на нещо, след който не следва нищо друго; последен, завършващ.
2. (право/администрация) Който не подлежи на промяна, отмяна или обжалване; безвъзвратен, решителен.
- Ударение
- оконча̀телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-кон-ча-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- окончателни
Примери за използване на окончателен
(общо)
- Това е окончателният текст на договора.
- След дълги преговори бе взето окончателно решение.
(право/администрация)
- Присъдата на Върховния съд е окончателна и не подлежи на обжалване.
- Окончателният отказ от страна на институцията разочарова заявителите.
Синоними на окончателен
Антоними на окончателен
Как се пише окончателен
Грешни изписвания: окончателан, окончатлен, укончателен, окунчателен, окончътелен
Думата се изписва с двойно 'н' само в формите за женски, среден род и множествено число, когато наставката е '-нн-' (напр. 'военен' -> 'военна'), но при 'окончателен' наставката е '-тел-' плюс '-ен'. В м.р. ед.ч. завършва на '-ен', а в мн.ч. 'е'-то изпада: окончателни.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:коньць (край)
Произлиза от корена на старобългарската дума 'коньць' (край), преминала през руското влияние на 'окончательный' или формирана на домашна почва от глаголна основа с наставка -телен, индикираща качество, произтичащо от действие (окончавам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- окончателен отговор
- окончателен разрив
- окончателен резултат
- в окончателен вид
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
