окултация
[okulˈtat͡sija]
окултация значение:
Какво е окултация? Явление, при което един небесен обект преминава пред друг, по-далечен обект, и го закрива напълно или частично от наблюдателя.
1. (астрономия) Явление, при което един небесен обект преминава пред друг, по-далечен обект, и го закрива напълно или частично от наблюдателя.
- Ударение
- окулта̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-кул-та-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- окултации
Примери за използване на окултация
(астрономия)
- Снощи любителите астрономи наблюдаваха окултация на Юпитер от Луната.
- Окултациите на звезди от астероиди помагат за точното определяне на формата и размера на астероида.
Синоними на окултация
Как се пише окултация
Грешни изписвания: окултацийа, околтация, укултация, окултъция, окултацйя
Думата се пише с двойно ц (звук [ц]) не се допуска, но окончанието е -ция. В началото се пише о (от лат. oc-).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:occultatio
Заемка от латински език (occultatio – 'скриване'), навлязла в българския чрез западната астрономическа терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лунна окултация
- астероидна окултация
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
