окупиране
[okuˈpiranɛ]
окупиране значение:
Какво е окупиране? Насилствено завземане и установяване на контрол над чужда територия от въоръжени сили.
1. (военно дело/политика) Насилствено завземане и установяване на контрол над чужда територия от въоръжени сили.
2. (пряко/разговорно) Заемане на място, пространство или съоръжение, така че други да не могат да го ползват.
- Ударение
- окупѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ку-пи-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- окупирания
Примери за използване на окупиране
(военно дело/политика)
- Окупирането на областта доведе до масови протести.
- Споразумението предвижда прекратяване на окупирането.
(пряко/разговорно)
- Студентите започнаха окупиране на аулата с искане за реформи.
- Окупирането на най-хубавите шезлонги рано сутрин е дразнещ навик.
Синоними на окупиране
Антоними на окупиране
Как се пише окупиране
Грешни изписвания: окопиране, укупиране, окупйране, окупиръне
Думата се пише с о в началото и у във втората сричка, следвайки латинския корен.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:occupare
Заемка от латински 'occupare' (завземам), вероятно през френски 'occuper' или немски 'okkupieren'. В българския език е навлязла като термин за военно завземане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- незаконно окупиране
- трайно окупиране
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
