окуця
[okut͡sˈja]
окуця значение:
Какво е окуця? Наранявам крак на човек или животно, в резултат на което той започва да куца трайно или временно.
1. (пряко) Наранявам крак на човек или животно, в резултат на което той започва да куца трайно или временно.
2. (разговорно) Ставам куц; започвам да куцам (често се използва неправилно вместо 'окуцея').
- Ударение
- окуця̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-ку-ця
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- окуця се (рядко)
- Видова двойка
- окуцявам
Примери за използване на окуця
(пряко)
- Неподходящите подкови окуциха коня за седмици напред.
- Тежкият товар може да окуци животното.
(разговорно)
- След падането той окуця с левия крак.
Антоними на окуця
Как се пише окуця
Грешни изписвания: окоця, укуця
Думата се пише с у в корена (от куц) и завършва на я в 1 л., ед.ч., сег. време.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:куц
Произлиза от корена на прилагателното 'куц', с представка 'о-' и глаголно окончание. Формира се като каузативен глагол със значение 'правя някого куц'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- окуця коня
- окуця добитъка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
