окуцяване
[okʊˈt͡sʲavanɛ]
окуцяване значение:
Какво е окуцяване? Процес на ставане куц; трайно или временно увреждане на крак, водещо до накуцване.
1. (медицина / ветеринарна медицина) Процес на ставане куц; трайно или временно увреждане на крак, водещо до накуцване.
- Ударение
- окуця'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ку-ця-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- окуцявания
Примери за използване на окуцяване
(медицина / ветеринарна медицина)
- Окуцяването на коня наложи прекратяване на състезанието.
- След травмата последва трайно окуцяване с левия крак.
Синоними на окуцяване
Антоними на окуцяване
Как се пише окуцяване
Грешни изписвания: окоцяване, окуцаване, укуцяване, окуцявъне
Думата съдържа променливо я, което в тази позиция (пред мека сричка или в глаголна основа на -явам) се запазва.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:куц
Произлиза от прилагателното 'куц'. Префикс 'о-' + корен 'куц' + глаголна наставка '-ява-' + '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- внезапно окуцяване
- трайно окуцяване
- лековато окуцяване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
