Dumite-BG – онлайн речник за българския език

окъсняване

[okɐsnˈjavɐnɛ]

окъсняване значение:

Какво е окъсняване? Състояние или действие на закъсняване; извършване на нещо по-късно от обичайното или предвиденото време.

1. (общо) Състояние или действие на закъсняване; извършване на нещо по-късно от обичайното или предвиденото време.
Ударение
окъсня̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-къс-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
окъснявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на окъсняване

(общо)
  • Поради окъсняването на влака, изпуснахме връзката.
  • Окъсняването с посевната кампания ще се отрази на добива.

Синоними на окъсняване

Антоними на окъсняване

Как се пише окъсняване

Грешни изписвания: укъсняване, окъснъване, окасняване, окъснявъне
Пише се с о (представка) и я (променливо я) след меко н.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:късен
От прилагателното 'късен' или наречието 'късно' с глаголна наставка. Означава 'ставане късно'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • окъсняване с плащането
  • окъсняване на реколтата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.