Dumite-BG – онлайн речник за българския език

олигоцен

[oligot͡sˈɛn]

олигоцен значение:

Какво е олигоцен? Геоложка епоха от периода палеоген, разположена между еоцена и миоцена (приблизително от преди 33,9 до 23 милиона години). Характеризира се с охлаждане на климата и развитие на бозайниците.

1. (геология) Геоложка епоха от периода палеоген, разположена между еоцена и миоцена (приблизително от преди 33,9 до 23 милиона години). Характеризира се с охлаждане на климата и развитие на бозайниците.
Ударение
олигоцѐн
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ли-го-цен
Род
мъжки
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на олигоцен

(геология)
  • Вкаменелостите от олигоцена показват появата на първите предшественици на слоновете.
  • Седиментните скали от олигоцен са широко разпространени в този район.

Как се пише олигоцен

Грешни изписвания: олигоцин, улигоцен, олйгоцен, олигуцен
Пише се с 'и' във втората сричка и 'е' в последната. Съставна дума с корен 'цен' (като в плейстоцен).

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:oligos + kainos
Съставено от гръцките думи 'oligos' (малоброен, малък) и 'kainos' (нов). Името е дадено от Хайнрих Еренберг, за да означи слабата поява на нови форми на живот (мекотели) спрямо еоцена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ранен олигоцен
  • късен олигоцен

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.