олицетворение
[olit͡sɛtvoˈrɛniɛ]
- Ударение
- олицетворѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ли-це-тво-ре-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- олицетворения
Как се пише олицетворение
Грешни изписвания: олицетвурение, улицетворение, олйцетворение, олицетворенйе
Думата е сложна, съставена от основите на лице и творя. Пише се с о в началото (представка/съединителна гласна) и о в корена 'твор'.
Етимология
Произход:Български (Калка)
Оригинална дума:лице + творя
Словообразувателна калка (буквален превод по части) от гръцката дума 'prosopopoeia' или латинската 'personificatio'. Съставена от 'лице' и глагола 'творя' (правя), означаващо 'превръщане в лице/личност'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- живо олицетворение
- олицетворение на доброто
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
