олицетворяване
[olit͡sɛtvoˈrʲavɐnɛ]
олицетворяване значение:
Какво е олицетворяване? Литературен похват, при който на животни, предмети или природни явления се приписват човешки черти, мисли или поведение.
1. (литература) Литературен похват, при който на животни, предмети или природни явления се приписват човешки черти, мисли или поведение.
2. (общо) Процесът на въплъщаване на идея, качество или понятие в конкретен образ или личност.
- Ударение
- олицетворя'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ли-це-тво-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- олицетворявания
Примери за използване на олицетворяване
(литература)
- Чрез олицетворяване на природата авторът внушава настроението на героя.
- В баснята често се използва олицетворяване.
(общо)
- За тях той беше олицетворяване на смелостта.
Синоними на олицетворяване
Как се пише олицетворяване
Грешни изписвания: улицетворяване, олицетвуряване, олйцетворяване, олицетворявъне
Сложна дума, съставена от основите на 'лице' и 'творя'. Пише се с 'о' в началото (представка) и 'я' в суфикса.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:олицетворя
Отглаголно съществително от 'олицетворявам'. Калка (буквален превод) на гръцкото 'prosopopoia' или латинското 'personificatio' (правя лице/персона).
Употреба
Чести словосъчетания:
- олицетворяване на злото
- олицетворяване на добродетелта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
