омиротворя
[omirotvoˈrʲa]
- Ударение
- омиротворя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-ми-рот-во-ря
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- омиротворявам
Как се пише омиротворя
Грешни изписвания: умиротворя, омйротворя, омирутворя, омиротвуря
В съвременния български книжовен език дублетната форма умиротворя е по-често срещана и се приема за стилистично неутрална, докато омиротворя се среща в по-стари текстове или като вариант с представка о-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:миръ + творити
Сложна съставна дума, образувана от съществителното 'мир' и глагола 'творя' с префикс 'о-'. Исторически сродна със старобългарската традиция на словообразуване за обозначаване на привеждане в състояние на покой.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
