онеправдаване
[onɛpravˈdavanɛ]
онеправдаване значение:
Какво е онеправдаване? Действие, с което се отнемат правата на някого или се постъпва несправедливо спрямо него; поставяне в неравностойно положение.
1. (пряко/социално) Действие, с което се отнемат правата на някого или се постъпва несправедливо спрямо него; поставяне в неравностойно положение.
- Ударение
- онеправда́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-не-прав-да-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- онеправдавания
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
Примери за използване на онеправдаване
(пряко/социално)
- Системното онеправдаване на малцинствата води до социално напрежение.
- Той възприе решението на съда като лично онеправдаване.
Синоними на онеправдаване
Антоними на онеправдаване
Как се пише онеправдаване
Грешни изписвания: унеправдаване, неправдаване, онепръвдаване, онеправдъване, онеправдавъне
Представката е 'о-', следвана от 'не-'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:правда
Произлиза от глагола 'онеправдавам'. Съдържа корена 'прав' (истина, закон) и отрицателната частица 'не', вградена в морфологичната структура.
Употреба
Чести словосъчетания:
- социално онеправдаване
- чувство за онеправдаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
