Dumite-BG – онлайн речник за българския език

оня

[ˈɔnʲɐ]

оня значение:

Какво е оня? Показателно местоимение за мъжки род, посочващо лице или предмет, който е отдалечен от говорещия (синоним на 'онзи').

1. (общо) Показателно местоимение за мъжки род, посочващо лице или предмет, който е отдалечен от говорещия (синоним на 'онзи').
2. (разговорно/пренебрежително) Употребява се самостоятелно за назоваване на лице, към което се изпитва неприязън или пренебрежение.
Ударение
о̀ня
Част на речта
местоимение
Сричкоделение
о-ня
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
онези / ония
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оня

(общо)
  • Дай ми оня стол, моля.
  • Помниш ли оня случай миналото лято?
(разговорно/пренебрежително)
  • Оня пак се обади да иска пари.
  • Не го слушай оня, нищо не разбира.

Антоними на оня

Как се пише оня

Грешни изписвания: уня, онйа
Думата е разговорна форма на онзи. Може да се членува като оният (пълен член) или ония (кратък член), но основната форма 'оня' често замества именителния падеж в устната реч.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:онъ
Произлиза от показателното местоимение за отдалеченост 'онъ' + йотация. В съвременния език е кратка/разговорна форма на 'онзи'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оня свят
Фразеологизми:
  • Хвани единия, удари другия
  • Пращам на оня свят

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.