Dumite-BG – онлайн речник за българския език

опашница

[oˈpaʃnit͡sɐ]

опашница значение:

Какво е опашница? Опашна кост; долният край на гръбначния стълб при човека и някои животни, образуван от сраснали прешлени.

1. (анатомия) Опашна кост; долният край на гръбначния стълб при човека и някои животни, образуван от сраснали прешлени.
2. (диалектно/зоология) Задната част на тялото на животно (около опашката).
Ударение
опа̀шница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-паш-ни-ца
Род
женски
Мн. число
опашници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опашница

(анатомия)
  • Паднах на леда и си натъртих опашницата.
(диалектно/зоология)
  • Конят беше ранен в опашницата.

Синоними на опашница

Как се пише опашница

Грешни изписвания: упашница, опажница, опъшница, опашнйца
Пише се с о в началото (от опашка). Съгласната е ш, не ж.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:опашка
Произлиза от 'опашка' + суфикс '-ница', обозначаващ място или свързаност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • счупена опашница
  • боли ме опашницата

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.