опечаляване
[opɛt͡ʃɐˈʎavɐnɛ]
опечаляване значение:
Какво е опечаляване? Процесът на причиняване на скръб, мъка или тъга на някого.
1. (психология) Процесът на причиняване на скръб, мъка или тъга на някого.
- Ударение
- опечаля́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пе-ча-ля-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- опечалявания
- Преходност
- преходен
Примери за използване на опечаляване
(психология)
- Неговите думи доведоха до дълбоко опечаляване на родителите му.
- Новината предизвика всеобщо опечаляване в града.
Синоними на опечаляване
Антоними на опечаляване
Как се пише опечаляване
Грешни изписвания: опичаляване, упечаляване, опечалевате, опечъляване, опечалявъне
Пише се с я в наставката -ява- (опечалявам), тъй като ударението пада върху него.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:печалъ
Произлиза от съществителното 'печал' (скръб, тъга) чрез глагола 'опечалявам'. Коренът е общославянски *pečalь.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дълбоко опечаляване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
