опитност
[ˈɔpitnost]
опитност значение:
Какво е опитност? Качеството на човек, който е опитен; съвкупност от придобити знания, умения и навици в определена област.
1. (общо) Качеството на човек, който е опитен; съвкупност от придобити знания, умения и навици в определена област.
- Ударение
- о̀питност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пит-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на опитност
(общо)
- Липсваше му необходимата политическа опитност.
- С годините тя натрупа завидна житейска опитност.
Синоними на опитност
Антоними на опитност
Как се пише опитност
Грешни изписвания: опитнос, упитност, опйтност, опитнуст
Думата завършва на -ст, както повечето абстрактни съществителни от женски род в българския език (напр. радост, младост).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:опит
Производна дума от прилагателното 'опитен', което идва от съществителното 'опит'. Добавена е наставката за абстрактни съществителни '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- житейска опитност
- професионална опитност
- липса на опитност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
