оплодител
[opɫoˈditɛɫ]
оплодител значение:
Какво е оплодител? Мъжко животно, използвано за разплод и възпроизводство на стадото.
1. (биология/селско стопанство) Мъжко животно, използвано за разплод и възпроизводство на стадото.
2. (биология) Агент или субстанция, която осъществява оплождане (напр. в ботаниката или изкуственото осеменяване).
- Ударение
- оплодѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пло-ди-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- оплодители
Примери за използване на оплодител
(биология/селско стопанство)
- В стопанството бе доставен породист бик-оплодител.
- Избирането на качествен оплодител е важно за генетиката на поколението.
(биология)
- Пчелите са най-важният естествен оплодител на цветята.
Синоними на оплодител
Как се пише оплодител
Грешни изписвания: оплодотворител, уплодител, оплудител, оплодйтел
Основната форма е кратката: оплодител, макар да съществува и по-дългата оплодотворител.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:оплодя
От глагола 'оплодя' (направя плоден) + суфикс '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изкуствен оплодител
- бик-оплодител
- нерез-оплодител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
