опозоряване
[opozorˈj'avɐnɛ]
опозоряване значение:
Какво е опозоряване? Действие по нанасяне на тежка обида на честта и достойнството; излагане на публичен срам.
1. (пряко) Действие по нанасяне на тежка обида на честта и достойнството; излагане на публичен срам.
- Ударение
- опозоря̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-по-зо-ря-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- опозорявания
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
Примери за използване на опозоряване
(пряко)
- Опозоряването на името на фамилията беше непростим грях в миналото.
- Статията целеше публичното опозоряване на опонента.
Синоними на опозоряване
Антоними на опозоряване
Как се пише опозоряване
Грешни изписвания: опозореване, упозоряване, опузоряване, опозуряване, опозорявъне
Пише се с 'я' след 'р', следвайки глаголната основа на несвършения вид 'опозорявам'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:позоръ
От съществителното 'позор' (срам, зрелище) + глаголен суфикс. Коренът 'зър' (гледам) е свързан с идеята за излагане на показ (позорно зрелище).
Употреба
Чести словосъчетания:
- публично опозоряване
- опозоряване на паметта
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
