Енциклопедия на българския език

опорен

[oˈpɔrɛn]

опорен значение:

Какво е опорен? Който служи за опора, поддръжка или основа.

1. (техническо) Който служи за опора, поддръжка или основа.
2. (анатомия) Свързан със системата от кости, стави и мускули, осигуряваща стабилност на тялото.
Ударение
опо̀рен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-по-рен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опорен

(техническо)
  • Бетонната плоча лежи върху четири опорни колони.
(анатомия)
  • Заболяванията на опорно-двигателния апарат са чести при възрастните хора.

Синоними на опорен

Антоними на опорен

Как се пише опорен

Грешни изписвания: упорен, опурен

Думата се пише с о в началото, тъй като произлиза от „опора“. Формата „упорен“ (с „у“) има различно значение (настойчив, инатлив) и произлиза от „упорство“.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:опора
Произлиза от съществителното „опора“, с корен „пор“ (срав. „подпирам“), свързано с праславянското *orporъ.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опорна точка
  • опорен сигнал
  • опорно-двигателен апарат
  • опорна мрежа
Фразеологизми:
  • Дайте ми опорна точка и ще повдигна Земята