Dumite-BG – онлайн речник за българския език

опороча

[oporoˈt͡ʃa]

опороча значение:

Какво е опороча? Разрушавам моралната стойност на нещо; осквернявам, позоря или накърнявам доброто име или същност.

1. (общо) Разрушавам моралната стойност на нещо; осквернявам, позоря или накърнявам доброто име или същност.
2. (юридически) Направям процедура или документ невалидни поради нарушение на правилата.
Ударение
опороча'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-по-ро-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
опорочавам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опороча

(общо)
  • Не позволявай на дребните интриги да опорочат благородната кауза.
  • С действията си той опорочи изборния процес.
(юридически)
  • Процесуалното нарушение опорочи цялото досъдебно производство.

Антоними на опороча

Как се пише опороча

Грешни изписвания: опуроча, опорочъ, упороча, опоруча
Глаголът завършва на в 1 л., ед.ч., сег. време. Коренът 'порок' запазва гласните о.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:порокъ
Произлиза от съществителното 'порок' (недостатък, недъг, грях) с представка 'о-' и глаголно окончание, означаващо 'нанасям порок', 'развалям'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опороча идеята
  • опороча вота
  • опороча конкурса

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.