оправомощаване
[opravomoˈʃtavɐnɛ]
оправомощаване значение:
Какво е оправомощаване? Действието по даване на правомощия, власт или пълномощно на лице или орган да извършва определени правни или фактически действия.
1. (право/администрация) Действието по даване на правомощия, власт или пълномощно на лице или орган да извършва определени правни или фактически действия.
- Ударение
- оправомоща̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пра-во-мо-ща-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- оправомощавания
Примери за използване на оправомощаване
(право/администрация)
- Оправомощаването на заместник-министъра бе извършено със заповед.
- Подписахме договор за оправомощаване на адвоката.
Синоними на оправомощаване
Антоними на оправомощаване
Как се пише оправомощаване
Грешни изписвания: управомощаване, оправомущаване, опръвомощаване, оправумощаване, оправомощъване, оправомощавъне
Пише се с 'о' в началото (представка 'о-') и 'а' в суфикса '-аване'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:право + мощ
Отглаголно съществително от глагола 'оправомощавам', образуван от корена 'право' и 'мощ' с представка 'о-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изрично оправомощаване
- процедура по оправомощаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
