оправомощя
[oprɐvomoˈʃtʲɐ]
оправомощя значение:
Какво е оправомощя? Давам право, власт или пълномощия на някого да извърши определено действие.
1. (юридически) Давам право, власт или пълномощия на някого да извърши определено действие.
- Ударение
- оправомощя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-пра-во-мо-щя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- оправомощавам
Примери за използване на оправомощя
(юридически)
- Директорът ще оправомощи заместника си да подпише договора.
- Законът трябва да оправомощи полицията да действа.
Синоними на оправомощя
Антоними на оправомощя
Как се пише оправомощя
Грешни изписвания: управомощя, оправомоща, опръвомощя, оправумощя, оправомущя
Представката е о- (като в 'овластявам'), а не 'у-'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:право + мощ
Сложна дума, образувана от основите на 'право' и 'мощ' с глаголна наставка. Калка на термини като 'authorize'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- оправомощя орган
- оправомощя лице
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
