опротивея
[oprotivɛjɐ]
опротивея значение:
Какво е опротивея? Ставам противен, отвратителен или неприятен на някого; предизвиквам погнуса или досада.
1. (пряко) Ставам противен, отвратителен или неприятен на някого; предизвиквам погнуса или досада.
- Ударение
- опротивѐя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-про-ти-ве-я
- Вид
- свършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- опротивявам
Примери за използване на опротивея
(пряко)
- Тази храна му опротивея след като я яде всеки ден.
- Градският шум може да опротивее на човек, свикнал с тишината.
Синоними на опротивея
Антоними на опротивея
Как се пише опротивея
Грешни изписвания: упротивея, опротевея, опрутивея, опротйвея
Пише се с о (представка) и и в корена (противен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:противен
Производен глагол от прилагателното 'противен', образуван с представка 'о-' и наставка за състояние '-ея'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- опротивея до смърт
- животът ми опротивея
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
