опротивяване
[oprotivˈjavɐnɛ]
опротивяване значение:
Какво е опротивяване? Процес на ставане неприятен, омразен или отблъскващ за някого.
1. (психология) Процес на ставане неприятен, омразен или отблъскващ за някого.
- Ударение
- опротивя́ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-про-ти-вя-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- опротивявания
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на опротивяване
(психология)
- Постоянните му лъжи доведоха до опротивяване на целия му образ.
- След месец ядене на едно и също, се стигна до пълно опротивяване на тази храна.
Синоними на опротивяване
Как се пише опротивяване
Грешни изписвания: опротевяване, упротивяване, опрутивяване, опротйвяване, опротивявъне
Гласната в суфикса е я (опротивявам), тъй като е под ударение. Коренът е -против-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:противъ
Образувано от наречието/предлога 'против', преминало през глагола 'опротивявам'. Коренът носи значение на 'срещу', 'наопаки'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
