оптика
[ˈɔptikɐ]
оптика значение:
Какво е оптика? Дял от физиката, който изучава свойствата на светлината, нейните физически явления и взаимодействието ѝ с веществото.
1. (физика) Дял от физиката, който изучава свойствата на светлината, нейните физически явления и взаимодействието ѝ с веществото.
2. (техника) Съвкупност от лещи, призми и огледала в оптичен уред; оптична система.
3. (търговия) Специализиран магазин или лаборатория за изработка и продажба на очила и контактни лещи.
- Ударение
- о̀птика
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- оп-ти-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- оптики
Примери за използване на оптика
(физика)
- Квантовата оптика разглежда поведението на светлината на субатомно ниво.
(техника)
- Оптиката на този телескоп е изключително прецизна.
- Прицелната оптика позволява стрелба на големи разстояния.
(търговия)
- Отиде в близката оптика, за да си поръча нови рамки.
Как се пише оптика
Грешни изписвания: оптикъ, уптика, оптйка
Думата завършва на -а, съгласно правилата за съществителни от женски род в българския език.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:optikē (ὀπτική)
От старогръцката дума за 'наука за зрението', произлизаща от 'opsis' (зрение, поглед).
Употреба
Чести словосъчетания:
- геометрична оптика
- лазерна оптика
- очна оптика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
