опълченец
[opɐɫˈt͡ʃɛnɛt͡s]
опълченец значение:
Какво е опълченец? Доброволец в Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.).
1. (история) Доброволец в Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.).
2. (военно дело) Участник в народно опълчение; граждански мобилизиран защитник.
- Ударение
- опълчѐнец
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-пъл-че-нец
- Род
- мъжки
- Мн. число
- опълченци
Примери за използване на опълченец
(история)
- Паметникът на Шипка увековечава подвига на българските опълченци.
- Дядо му е бил опълченец в Трета дружина.
(военно дело)
- Опълченците се събраха на площада за защита на града.
Синоними на опълченец
Как се пише опълченец
Грешни изписвания: упълченец, Опалченец
Пише се с 'о' в началото (представка о-) и 'ъ' в корена (от пълк/полк). Във формата за множествено число 'е'-то изпада: опълченци.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:ополченец
Заемка от руски език по време на Руско-турската освободителна война. Произлиза от 'полк' (войска) и означава човек, който се е присъединил към народната войска (опълчение).
Употреба
Чести словосъчетания:
- български опълченец
- шипченски опълченец
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
