опълчение
опълчение значение:
Опълчение е термин, който се използва в два основни смисъла:
- Исторически контекст: Опълчение е съвкупността от доброволци, които се бият в името на дадена страна или кауза, най-често във военен контекст. Пример за това е опълчението от Руско-турската война (1877-1878).
- Остарели смисъл: Опълчение може да се използва като синоним на термина „войска“ или „армия“, обозначавайки групата от войници, които са организирани заедно, за да изпълняват военни задачи.
Примери за използване на опълчение
- Българското опълчение се бие храбро в Руско-турската война.
- Войската се нарича опълчение, когато е организирана за военни действия.
- Опълчението се формира от доброволци, които искат да защитят страната си.