Dumite-BG – онлайн речник за българския език

опълченски

[opɐɫˈt͡ʃɛnski]

опълченски значение:

Какво е опълченски? Който се отнася до опълчението (доброволческите военни формирования) или до отделен опълченец, особено в контекста на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.).

1. (История) Който се отнася до опълчението (доброволческите военни формирования) или до отделен опълченец, особено в контекста на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.).
Ударение
опълчѐнски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-пъл-чен-ски
Род
мъжки
Мн. число
опълченски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опълченски

(История)
  • В музея се съхранява автентична опълченска униформа.
  • Опълченският подвиг на Шипка остава в историята.

Как се пише опълченски

Грешни изписвания: опълченцки, упълченски, опалченски, опълченскй

Образувано от съществителното опълченец. Прилагателното завършва на -ски. Звукът 'ц' от съществителното отпада пред наставката.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пълкъ
Произлиза от 'опълчение' (народна войска, събрана доброволно). Коренът е 'полк' (старобълг. 'пълкъ').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опълченски дружини
  • опълченски лист
  • опълченски паметник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.