Dumite-BG – онлайн речник за българския език

опърляне

[oˈpɤrʎɐnɛ]

опърляне значение:

Какво е опърляне? Повърхностно обгаряне на нещо (обикновено косми, перушина или кожа) с огън.

1. (Бит/Кулинария) Повърхностно обгаряне на нещо (обикновено косми, перушина или кожа) с огън.
2. (Медицина) Леко изгаряне на кожата или косата от огън или горещ предмет.
Ударение
опъ̀рляне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-пър-ля-не
Род
среден
Мн. число
опърляния
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опърляне

(Бит/Кулинария)
  • Традиционното опърляне на прасето се прави със слама.
  • При готвене на пиле е нужно опърляне, за да се премахнат фините перца.
(Медицина)
  • Инцидентът в лабораторията завърши само с леко опърляне на веждите.
  • Опърлянето на листата на растението се дължеше на силните слънчеви лъчи.

Как се пише опърляне

Грешни изписвания: упърляне, опърлиане, опарляне
Думата се пише с 'ъ' в корена и завършва на '-яне' (след мека съгласна 'л').

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пърля
Произлиза от глагола 'опърля', който е сродна форма на 'пърля' (горя повърхностно). Коренът има индоевропейски паралели, свързани с огън.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опърляне на вежди
  • леко опърляне
Фразеологизми:
  • опърляне на крилата (преносно: претърпяване на неуспех при голям устрем)

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.