Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ораториален

[oratoriˈalɛn]
Ударение
ораториа̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-ра-то-ри-а-лен
Род
мъжки
Мн. число
ораториални
Докладвай грешка в описанието

Как се пише ораториален

Грешни изписвания: ораторен, ураториален, оръториален, оратуриален, ораторйален, ораториълен
Да се различава от ораторски (свързан с оратор/реч). Окончанието е -иален, типично за прилагателни, произлизащи от чужди думи на -ия/-ио.

Етимология

Произход:Италиански
Оригинална дума:oratorio
Заемка от западноевропейски езици, свързана с италианското 'oratorio' (музикален жанр). Коренът е латински 'orare' (говоря, моля се). В българския език се разграничава от 'ораторски' (свързан с красноречие).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • кантатно-ораториален
  • ораториален жанр
  • ораториално творчество

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.