ораторствуване
[orɐtorˈstvuvanɛ]
ораторствуване значение:
Какво е ораторствуване? Държане на речи; проява на ораторски умения, често с нюанс на продължително, високопарно или поучително говорене.
1. (реторика) Държане на речи; проява на ораторски умения, често с нюанс на продължително, високопарно или поучително говорене.
- Ударение
- ораторству̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ра-тор-ству-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- ораторствувания
Примери за използване на ораторствуване
(реторика)
- Неговото безкрайно ораторствуване отегчи публиката.
- Вместо реални действия, видяхме само празно ораторствуване.
Синоними на ораторствуване
Как се пише ораторствуване
Грешни изписвания: ораторстване, ураторствуване, оръторствуване, оратурствуване, ораторствоване, ораторствувъне
Дублетна форма на ораторстване. Наставката -ствуване е характерна за по-стария книжовен стил.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:orator
От съществителното 'оратор' + глаголна наставка '-ствувам'. Формата с '-ува-' е по-архаична или стилистично маркирана спрямо модерната '-ства-'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
