ораторче
[oˈratort͡ʃɛ]
ораторче значение:
Какво е ораторче? Дете, което говори добре, рецитира или се изказва пред публика.
1. (пряко) Дете, което говори добре, рецитира или се изказва пред публика.
2. (преносно) Иронично название за някой, който обича да говори много, но съдържанието е празно или некомпетентно.
- Ударение
- ора̀торче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ра-тор-че
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- среден
- Мн. число
- ораторчета
Примери за използване на ораторче
(пряко)
- Малкото ораторче рецитираше стихотворението с голям патос.
(преносно)
- Появи се поредното политическо ораторче, което обещава светли бъднини.
Синоними на ораторче
Как се пише ораторче
Грешни изписвания: ураторче, оръторче, оратурче
Правописът на корена оратор се запазва, като се добавя наставката за умалителност -че.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:orator
Умалителна форма на 'оратор'. Латинският корен е свързан с глагола 'orare' (говоря пред публика).
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
