орева
[orɛˈva]
орева значение:
Какво е орева? Изпълня дадено пространство със силен плач, вик или рев.
1. (пряко) Изпълня дадено пространство със силен плач, вик или рев.
2. (преносно) Оплача се на всички, досадя на всички с вайкане и жалби.
- Ударение
- орева̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- о-ре-ва
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- I спрежение
- Видова двойка
- оревавам
Примери за използване на орева
(пряко)
- Детето орева цялата къща, докато му дадат играчката.
- Вълците ореваха гората през нощта.
(преносно)
- Тя орева света, че са ѝ откраднали чантата.
- Недей да ореваваш орталъка за една драскотина.
Синоними на орева
Как се пише орева
Грешни изписвания: урива, орива, урева
Коренът е 'рев', започва с представка о-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:рева
Представка о- (за обхващане на пространство) + рева (плача силно, викам).
Употреба
Фразеологизми:
- орева орталъка
- орева света
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
