орен
[ˈɔ.rɛn]
орен значение:
Какво е орен? Който се отнася до оране (орба); който е предназначен за обработване чрез оран.
1. (земеделие) Който се отнася до оране (орба); който е предназначен за обработване чрез оран.
- Ударение
- о'рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- о-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- орни
Примери за използване на орен
(земеделие)
- Това е плодородна орна земя.
- Използваха орен добитък за обработка на нивите.
Синоними на орен
Антоними на орен
Как се пише орен
Грешни изписвания: урен
Думата съдържа подвижно ъ (в други форми орна, орни), но в мъжки род ед.ч. се изписва орен.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:орати
Произлиза от глагола *ора*. Сродна с думи в други славянски езици, означаващи обработка на земята.
Употреба
Чести словосъчетания:
- орна земя
- орен добитък
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
