ориентир
[oriɛnˈtir]
ориентир значение:
Какво е ориентир? Характерен, добре видим обект на местността, по който се определя местоположението или посоката на движение.
1. (пряко) Характерен, добре видим обект на местността, по който се определя местоположението или посоката на движение.
2. (преносно) Явление, събитие, личност или идея, които служат за ръководно начало в дейността или поведението; критерий.
- Ударение
- ориентѝр
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-ри-ен-тир
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ориентири
Примери за използване на ориентир
(пряко)
- Високата кула служеше за ориентир на туристите в града.
- В гъстата мъгла изгубихме всякакъв ориентир.
(преносно)
- Нравствените ценности са основен ориентир във възпитанието.
- Този икономически модел служи като ориентир за развитието на страната.
Как се пише ориентир
Грешни изписвания: орентир, уриентир, орйентир, ориентйр
Думата се пише с ие след р. Проверката се прави чрез чуждия ѝ произход (от лат. oriens).
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:orienter
Заета от френски (orienter), която произлиза от латинската дума oriens – „изток“. Първоначалното значение е свързано с определяне на посоката спрямо изтока.
Употреба
Чести словосъчетания:
- губя ориентир
- основен ориентир
- сигурен ориентир
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
