Dumite-BG – онлайн речник за българския език

ориентировка

[oriɛntiˈrɔfkɐ]

ориентировка значение:

Какво е ориентировка? Способност за определяне на местоположението и посоката на движение спрямо околната среда.

1. (общо) Способност за определяне на местоположението и посоката на движение спрямо околната среда.
2. (общо) Сведения или информация, даващи обща представа за някакъв въпрос или ситуация.
3. (преносно) Преценка на обстановката; разбиране на ситуацията.
Ударение
ориентиро̀вка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ри-ен-ти-ров-ка
Род
женски
Мн. число
ориентировки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ориентировка

(общо)
  • Той има отлична ориентировка в планината дори без компас.
(общо)
  • Дадоха ни кратка ориентировка за предстоящите промени.
(преносно)
  • Бързата му ориентировка в сложната икономическа обстановка го спаси от фалит.

Антоними на ориентировка

Как се пише ориентировка

Грешни изписвания: орентировка, ориентеровка, уриентировка, орйентировка, ориентйровка, ориентирувка
Думата съдържа дифтонг ие след 'р'. Пише се с о в наставката (-овка).

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:orientation
От френски 'orientation', произлизащо от латински 'oriens' (изток) – първоначално означаващо 'намиране на изтока'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • за обща ориентировка
  • слаба ориентировка

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.