оронване
[oˈrɔnvanɛ]
оронване значение:
Какво е оронване? Уронване, накърняване или подбиване (на авторитет, престиж, име).
1. (преносно) Уронване, накърняване или подбиване (на авторитет, престиж, име).
2. (селско стопанство) Действието по отделяне на зърната от кочана (на царевица) или класа.
3. (геология) Процес на рушене на скална маса или брегове (по-рядко употребимо от 'ерозия').
- Ударение
- орóнване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-рон-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- оронвания
Примери за използване на оронване
(преносно)
- Постоянните скандали доведоха до оронване на престижа на институцията.
- Това изказване цели оронване на доброто име на конкурента.
(селско стопанство)
- Машината за оронване на царевица спестява много ръчен труд.
(геология)
- Водите причиниха оронване на брега.
Синоними на оронване
Антоними на оронване
Как се пише оронване
Грешни изписвания: уронване, орунване, оронвъне
Правилно е да се пише с о (оронване), когато е свързано с глагола 'роня'. Формата 'уронване' също се среща в практиката със същото значение (свързано с ущърб), но 'оронване' е морфологично по-тясно свързана с процеса на 'обрулване/ронене'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:ороня
Отглаголно съществително от 'ороня' (да съборя, да съсипя малко по малко, или да отделя зърна).
Употреба
Чести словосъчетания:
- оронване на престижа
- оронване на авторитета
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
