Dumite-BG – онлайн речник за българския език

оръжейник

[orɐˈʒɛjnik]

оръжейник значение:

Какво е оръжейник? Майстор, който изработва или поправя оръжия.

1. (професии) Майстор, който изработва или поправя оръжия.
2. (военно дело) Служител или работник в оръжейна фабрика или склад.
Ударение
оръжѐйник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ръ-жей-ник
Род
мъжки
Мн. число
оръжейници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оръжейник

(професии)
  • Старият оръжейник изкова най-добрия меч в кралството.
  • В музея имаше демонстрация от съвременен оръжейник.
(военно дело)
  • Оръжейниците от завода излязоха на протест.

Синоними на оръжейник

Как се пише оръжейник

Грешни изписвания: оражейник, оръженик, уръжейник, оръжеиник, оръжейнйк
Пише се с ъ в първата сричка (от оръжие) и с й преди наставката.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:орѫжиѥ
От съществителното 'оръжие' + суфикс за професия/деятел '-ник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • майстор оръжейник
  • царски оръжейник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.