Dumite-BG – онлайн речник за българския език

оръфване

[oˈrɤfvɐnɛ]

оръфване значение:

Какво е оръфване? Процес на накъсване, протриване или разнищване на краищата на тъкан, хартия или друг материал.

1. (битов) Процес на накъсване, протриване или разнищване на краищата на тъкан, хартия или друг материал.
2. (хранене) Изгризване или отхапване на части от нещо (обикновено по края).
Ударение
оръ̀фване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ръф-ва-не
Род
среден
Мн. число
оръфвания
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оръфване

(битов)
  • Оръфването на крачолите на панталоните е знак за дълга употреба.
  • Забелязваше се леко оръфване по ръбовете на старата книга.
(хранене)
  • Оръфването на кокала от кучето отне няколко часа.

Антоними на оръфване

Как се пише оръфване

Грешни изписвания: орафване, уръфване, оръвване, оръфвъне
Пише се с ъ в корена (ръф). Представката е о-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ръфам
От глагола 'оръфвам'/'оръфам'. Коренът 'ръф' е вероятно свързан с диалектни форми или звукоподражание на късане/гризане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оръфване на краищата
  • оръфване на ръкавите

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.