Dumite-BG – онлайн речник за българския език

осезателност

[osɛˈzatɛlnost]

осезателност значение:

Какво е осезателност? Качеството на нещо да бъде възприемано чрез сетивата (особено пипането); материалност.

1. (общо) Качеството на нещо да бъде възприемано чрез сетивата (особено пипането); материалност.
2. (преносно) Яснота, отчетливост, значимост на присъствието или ефекта.
Ударение
осеза́телност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-се-за-тел-ност
Род
женски
Мн. число
няма (абстрактно понятие)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на осезателност

(общо)
  • Скулптурата придава осезателност на формата.
  • Имаше странна осезателност във въздуха, сякаш бурята наближаваше.
(преносно)
  • Успехът на реформата придоби реална осезателност едва след година.

Как се пише осезателност

Грешни изписвания: осизателност, усезателност, осезътелност, осезателнуст
Пише се с о (представка) и е в корена (свързано със сетива, но исторически корен сяг-/сег-). Наставката е -елност.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:осезати
Абстрактно съществително, образувано от прилагателното „осезателен“ + наставка „-ост“.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • придобивам осезателност
  • липса на осезателност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.