осел
[ˈɔsɛl]
осел значение:
Какво е осел? Магаре. Думата се среща предимно в стари текстове, диалекти или църковна книжнина.
1. (архаично) Магаре. Думата се среща предимно в стари текстове, диалекти или църковна книжнина.
2. (преносно) Глупав, инатлив или недодялан човек.
- Ударение
- о̀сел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-сел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- осли
Примери за използване на осел
(архаично)
- Той яздеше млад осел по пътя към града.
(преносно)
- Държи се като осел и не отстъпва от грешната си позиция.
Синоними на осел
Антоними на осел
Как се пише осел
Грешни изписвания: осал, усел
Думата има непостоянно ъ (в исторически план е), което изпада при членуване и в множествено число: осел -> осли.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:осьлъ
Старобългарската дума 'осьлъ' е заемка от готски 'asilus', която от своя страна произлиза от латинското 'asellus' (магаренце), умалително на 'asinus'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
